Туристически портал на Банско. Хотели и механи в Банско.

Туристически маршрути, забележителности, музеи, летни и зимни активности.

cam lift ski-tracks

Къща музей Никола Вапцаров – Банско

Къщата музей „Никола Вапцаров” е един от първите музеи в Пиринския край. Намира се в гр. Банско, на централния площад, в близост до сградата на общината.

 

Музеят се помещава в къщата, в която поетът е живял след 1912 г. Къщата музей „Никола Вапцаров” отваря врати през 1952 г. С откриването й се поставя и началото на музейното дело в Банско.

 

Музеят е посветен на Никола Вапцаров (1909 г. – 1942 г.), поет антифашист, чието забележително творчество му отрежда място сред най-популярните български поети на ХХ век. Името му заема достойно място като поет от световна величина и значимост. Носител е на Почетната награда на Световния съвет на мира от 1952 г. И до днес у нас няма друг творец завоювал такова голямо международно отличие. Поезията му до сега е претърпяла над 100 издания на повече от 70 езика.

 

Целият музей е разположен на два етажа. На приземния, от където започва експозицията, всички показани материали са обединени в темата „Вапцаров и Банско. Родна и семейна среда.“ Затова заедно с многото материали разказващи за ранния период от живота на поета са и такива, които разказват за богатата история на селището.

 

По оригинален начина е представено дървото на живота, под чиито стволи са намерили убежище много родолюбиви българи от Банско. Тук са не само участници в национално - освободителните борби, с които Банско е известно. Но тук са и учители, просветители, майстори, художници, строители, всички онези хора, които оформят духовния облик на селището по време на Българското възраждане , за да получи това време названието „Златният век на Банско.“

Създадената по това време атмосфера може да въздейства на живеещите и по-късно  тук хора, за да стават интересни личности със силни характери. Ако разбира в тях е била заложена такава възможност. Такава възможност е имало у Никола Вапцаров, а той е роден вече в 1909 г.  На цяла една стена в снимки е показано родословието на Вапцаров от  двете фамилии – на  майката и на  бащата или това е т. нар.  дефазиран портрет на Н. Вапцаров.

На първия етаж на туристите се предлага видеопрограма с три клипа в рамките на 24 минути: банска народна песен в изпълнение на представителна група за бански фолклор, любима песен на Н. Вапцаров. Вторият клип представя документален запис с разказ на майката и третият клип е с откъси от поезията.

На втория етаж, който е бил обитаваната част на къщата,  е характерен за банската архитектура, с неизменния чардак и външна тераса-колиба. Тук посетителят може да се запознае с трите стаи на жилището, в което  някога са били всички : майката, бащата и трите деца – Никола, Райна и Борис.

С консултациите на майката през 1952 г. при самото създаване на музея, тези стаи са възстановени така както са били някога. Работната стая на майката, наричана на шега от поета „кабинетът на мама“. Всекидневната, където е оригиналната люлка на бебето Никола Вапцаров.

На челото й личи годината на рождението 1909. В тази стая е огнището, край което са се провеждали онези интересни вечери край пламъците на огъня и децата са получавали първите си уроци по родолюбие и човечност.

 

Майката е разказвала приказки и легенди, запознавала е децата си с много произведения от Западно европейската литература като „Хамлет“ на Шекспир, Фауст на Гьоте, „Стършел“ на Етел Войнич, някои произведения на Ибсен, на руските класици Лермонтов, Пушкин и Горки , както и Ботев, Вазов и Яворов. Особено отражение върху детето Н. Вапцаров оказва личността и творчеството на Яворов, близък приятел на бащата, участник в национално-освободителните борби. През целия живот Яворов остава най-любимия му поет, неговият кумир. Дори в ранното творчество на Вапцаров личи влиянието на Яворовия стил. Третата стая е гостната. По стара българска традиция семейството е държало гостът в техния дом да си отиде с добри впечатления. Веднага след трите стаи, на чардака е поставена табела с имената на най-интересните личности посетили този дом през различни периоди.

 

На втория етаж експозицията завършва с две малки зали, в които са подредени материали посветени на порасналия човек Никола Вапцаров- след  ученическия период в Разложката гимназия като се стигне до последния период от живота му, до разстрела и световното признание към поета. Представен е богат документален и снимков материал, сред който и единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров - „Моторни песни”.

 

Тук е изложена и наградата от Световния съвет на мира, която Вапцаров получава посмъртно през 1952 г.

В разгърната на два етажа музейна експозиция са показани оригинални документи - кръщелното свидетелство на поета, свидетелства за завършено образование, личен печат на друг български поет - Пейо Яворов, стар търговски тефтер, тефтерче на Никола Вапцаров, подарено от майка му, тефтерче с последните стихове, писани преди разстрела.

Къщата на Никола Вапцаров е обявена за исторически паметник на културата с национално значение в бр. 18 на Държавен вестник от 1973 г. .

 

Разположена в центъра на града, тя е не само част от площадното оформление, но и един от символите на планинското селище. Домът, в който е израснал великият поет на България  и света, и обичан син на Банско е отворен за посещения през 1952 г. Така е поставено началото на музейното дело в Банско. Оттогава, вече повече от 60 години, не спира потокът от хора, различни по възраст, занимание, националност, но обединени от желанието да се докоснат до живота на човека и  твореца, да се вдъхновят от поезията му и да се преклонят пред гения му.

През изтеклите години музеят е реконструиран и обновяван няколко пъти, за да се стигне до последната експозиция, реализирана през 1992 година. Идейният проект и изпълненито е дело на творчески колектив с ръководител  класикът в българското кино режисьора Въло Радев. Чрез специално подбраните видеофилми, посетителите имат възможност да добият по-пълна представа за Никола Вапцаров и неговото време.

Биография

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войвода от национално-освободителните борби  Йонко Вапцаров, а майката  Елена Везйова,  по природа интелигентен човек, завършила Американски колеж в Самоков,протестантска учителка във Велюса -  Струмишко, Елешница и Банско. Майката е най-близо до децата и решаваща е нейната роля за отглеждането и възпитанието им. От двамата родители  Н. Вапцаров успява да съчетае в характера си добродетели на  двата рода. Голямо впечатление прави обичта му към хората. Най-напред проявена като  състрадателност, но превърнала се в голям хуманизъм не го напуска до последния миг от живота му. На това чувство е подчинено и цялостното му творчество.  Това е смисълът на участието му в борбата против Втората световна война, заради, което е арестуван, съден, осъден на смърт и разстрелян на 23 юли 1942 г. След прочитането на  смъртната присъда, няколко часа преди самият разстрел, когато смъртта просто се е докосвала до него, той е имал сили да я гледа открито в лицето и да пише стихове. Няма подобен аналог в нашата и чужда литература като този на Вапцаров с написването на втория куплет на предсмъртно.

 

                           „Разстрел, и след разстрела- червей.

                            Това е толкоз просто и логично,

                            Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

                            народе мой, защото те обичахме!“

 

И не може човек готов на такава саможертва и автор на такава поезия да не бъде обичан и тачен по целия свят. Ето защо  още в 1952 г. се  налага да се създаде музей посветен на великия българин.

Затова тук са интересни разказите за къщата и нейните обитатели с любопитни моменти от живота им. Понякога този дом е бил посещаван от  царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“  в село Кочериново, като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира малкият му син Йончо, ненавършил една годишна възраст. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена. След смъртта си бива амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му.

 

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На втория конгрес на мира във Варшава на Вапцаров е присъдена Почетната награда на Световния съвет на мира посмъртно. Една година по-късно през месец декември 1953 г. След предварително изготвяне наградата и медалът  са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.

 

Как да намеря?

Aдрес: гр.Банско, пл.”Никола Вапцаров” № 3

Работно време:  Всеки ден от 08.30 – 13.00 часа, 14.00 – 17.30 часа

Тел.: 0749/ 831 32 ; 0749/883 03; 0749/883 04

Е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.